Блогът на backtored :: Дали моето колибри не е гълъбова опашка?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.10.2010 02:53 - Дали моето колибри не е гълъбова опашка?

Автор: backtored Категория: Лични дневници

Прочетен: 5702 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.10.2010 03:02

Виждали ли сте колибри някога?
Не би трябвало да сте, защото в България няма. Така каза Гугъл, пък той е известен с това, че знае всичко. Има обаче пеперуда на име Гълъбова опашка (Macroglossa stellatarum на латински, което копирах и даже не съм го прочела). А ние бяхме толкова сигурни.
То се появи на един букет, който аз държах една вечер пред един мол, защото една приятелка ни беше поканила на един рожден ден с един човек, който беше изчезнал към магазина. И ми беше оставил букета да го държа. Тогава около него запърха нещо малко, човкесто, очевидно смучещо и много скоростно. Аз първа запищях "Колибри?", макар че бих си казала, че не може да е това. Не и тук, в умерения пояс, в България и то пред дома ми. Но другото момиче, което беше с мен, потвърди. И се опиянихме от идеята за колибрито. Колибрито като едно малко чудо на съвременния свят. Колибрито като символ на доброто и любовта. Колибрито като снимка в телефона й, показвана и обсъждана многократно. Колибри, колибри, колибри...
Въпросната твар няколко пъти изчезваше и се връщаше, сякаш усещаше колко много значи в нашия живот и искаше да подчертае емоционалната наситеност на момента. Но когато титулярът на букета се върна, нашето колибри беше окончателно отлетяло. После се случиха много неща, далеч по-незначителни. Животът е това, което се случва между две срещи с колибри. Защото на другата вечер видях същата гадинка на другия край на София. Нямаше нито букет, нито собственика му, нито нищо привлекателно за една нежна топла душица. И докато се чудех за кое има по-голям шанс – това да е същото колибри или да е второ, забелязах... Предишната вечер то пърхаше щастливо около цветята и му беше сладко. А тази се блъскаше в стъклото на метростанцията, подмамено от светлината вътре. Още тогава трябваше да заподозра, че това не е колибри. Държеше се като поредната банална пеперуда, подведена от фалшив блясък. Но не, аз вече бях приела, че е колибри. При все това знакът беше лош. И все пак има нещо приказно в това да виждаш колибрита преди важните си моменти. Само че приказката рухна. Те, както знаем добре, трудно оцеляват в съвременния технологичен свят. Моята крехка приказка живуркаше на системи до тази вечер. Когато се сетих, че мислех да проверя в интернет за колибрито... В България колибрита няма. Излиза че моята птичка-знак-за-щастие или поне за някаква предопределеност дори не е цяла птичка, а само опашка на някакъв си гълъб. Символ на мира. Любовта и войната са за някое по-страстно време. Дори не е това. Тя е насекомо. Пеперуди, пеперуди, имам си достатъчно в стомаха, бръмбари в главата, хлебарки в банята, стоножки по нервите и червеи да ме ядат. Не можеше ли, поне веднъж, да дойде едно колибри, да ми донесе малко надежда? Той, онзи, дето купи букета, така и не повярва, че било колибри. Умен човек.
От мен да знаете, любовта е като среща с колибри. Всеки разказва истории за тях, но малко са тези, които наистина са ги виждали. Останалите просто се самозаблуждават. Ей така, за едната надежда, че не всичко си върви по строгите правила на умерения климатичен пояс.

Нагоре